Приморско

Приморско е разположен на полуостров вдаден в Черно море между лагуната-залив Стамополу и Дяволския залив, в подножието на странджанските върхове. Курортът може да се похвали с най-дългите и красиви плажове по Българското Черноморие. Плажните ивици с чисти и фини пясъци са с обща площ 1045 хил. кв.м

Курортът е посещаван от милиони чуждестранни и български туристи всяка година. Града е предпочитана дестинация заради благоприятния климат,красивата си природа, историческите и културни паметници на територията му, гостоприемното местно население и не на последно място различните атракции предлагани на турситите, които го правят подходящ както за спокойна семейна почивка, така и за интезивна почивка с много партита и емоции.

Приморско има добре оформена инфраструктура, редовни автобуси до съседните курорти и градове (Китен, Дюни, Созопол, Бургас, Несебър, Варна и др.), връзка със столицата и редица дестинации в чужбина. Градът се намира на 60 км. от Международното летище Сарафово – гр.Бургас, а на 3 км. е разположено локално "летище Приморско" за малки самолети с дължина на пистата 950 м.

Природа

На територията на Приморско се намират много защитени територии: Блатото - лиман Алепу (площ от 1667 дка), и пясъчни дюни "Алепу" (площ от 120 дка) - най- високите дюни на Балканския полуостров. По тях се среща пясъчна лилия.

По- голямата му част от Резервата "Ропотамо". В рамките на резервата влизат природните забележителности: устие на р. Ропотамо и скалното образование Лъвската глава. За Маслен нос са характерни скалните образувания и фиордите, той е подслон за колонии на различни видове прилепи. Обитава се от елен, диво прасе, дива котка и чакал. В миналото е приютявал колонии на тюлена - монах. На Змийският остров напролет могат да се видят големи ята чайки, а по време на пролетния и есенния прелет много видове спират на острова за почивка и храна.

В блатото Аркутино преобладават тръстиката, теснолистният папур, бялата водна роза, морският болбосхьонус, ежовата главичка и плаващият роголистник. Срещат се безкоренчеста волфия и блатно кокиче. Влажните зони около р. Ропотамо са значима междинна станция по Западночерноморския прелетен път на птиците. По него два пъти в годината преминават пеликани, сиви и момини жерави, орли змияри, патици, гъски и др. По тази причина резерватът Аркутино е една от четирите влажни зони охранявани от Рамсарската конвенция. Други редки видове, които гнездят тук са няколко вида чапли, ням лебед и бухал. От земноводните се срещат няколко вида жаби, включително и балканската чесновница, която е включена в Червената книга. От влечугите - черноврата стрелушка, двата вида водни змии и обикновената блатна костенурка. От бозайниците интересни са видрата и няколко вида прилепи. Пясъчни дюни „Перла“ - заемат площ от 240 дка. Имат статут на природна забележителност от 1994 г.

Древно селище

Цялото крайбрежие около Приморско е осеяно с руините на древни и велики градове. Зидовете на най-дълго просъществувалото населено място в района - Ранули, се извисяват на хълма, наречен днес „Вълчаново кале“. В древността там се е намирал един от големите черноморски градове - Ранули. Площта, която днес обграждат крепостните стени е около 30 дка. Според историците това е една от най-големите крепости-градове в България. През Средновековието е областен център. Много често по брега могат да се намерят изхвърляни от морето парчета от древни керамични съдове.

През 2003-та година беше открито дълго търсеното светилище на Ранули - Беглик Таш. Предполагаше се, че както всеки един голям град и този трябва да има светилище извън очертанията на града. На около 2-3 километра от крепостните стени учените разкриха почти недокоснато от времето светилище-обсерватория, изградено от огромни частично обработени каменни късове, подредени в неправилни кръгове, като в определени дни на годината слънчевите лъчи проникват през процепите между тях. Това е най-старото намерено до сега тракийско мегалитно светилише по нашето Черноморие и Югоизточна Тракия. Беглик Таш се разстила на площ 12 декара и представлява огромен кръг от камъни, положени върху скална повърхност. Големите скални късове, някои от които са с височина 9 метра, са частично обработени от човешка ръка и подредени в невероятни форми. Мястото е било обожествявано от древните траки. Тук те носели дарове за боговете и така постепенно го превърнали в светилище. С течение на времето построили жилища за жреците, които го обслужвали.

Светилището се свързва с култа към Богинята-Майка, плодородието, орфическото посвещение и обезсмъртяването на Хероя. Има намерени полускъпоценни камъни, за които се смята, че са били принасяни на Богинята-Майка като дарове. Интересно е, че в запазения жертвеник няма следи от принесени жертвени животни, а са открити семена от смокини, сливи, жито и просо. Наблизо до олтара се намира каменният трон, на който е седял владетелят или жрецът.Върху камъните има издълбани дупки, които при слънцестоене пропускат слънчевите лъчи, които огряват тези точки. Камъните изпънявали и функцията на часовник. Слънчевата светлина, която пада от главния олтар, разделя деня на шест равни части.

Източник - bg.wikipedia.org